Дезоксихолевата киселина (DOC) може да разруши мембраните на мастните клетки, като ги накара да се разпаднат. Предполага се, че фосфатидилхолинът (ФСХ) потиска възникналото възпаление, намалява токсичността на дезоксихолевата киселина и също така допринася за разграждането на мастните клетки чрез апоптоза.
Дезоксихолевата киселина като жлъчна киселина уврежда клетъчните мембрани дори в микродози. Концентрацията на тази конкретна съставка определя както степента на агресивност на лекарството, така и безопасността на употребата му.
Фосфатидилхолинът е вещество, свързано с фосфолипидите, което е компонент на клетъчните мембрани и основа на липопротеиновите мембрани. ПК предотвратява появата на фиброза на мястото на въздействие, активира липолитичните ензими и повишава безопасността на инжекционната липолиза.
Крайният етап на въздействието на комбинацията от PC и DC върху мастната тъкан е възпалителна реакция в резултат на освобождаването на вътреклетъчни ензими. Тук контролираното и дозирано възпаление има положителен ефект върху тъканта.
Препаратите от ДК и ПК се инжектират изключително в подкожната мастна тъкан. Комфортът на процедурата се определя от техните концентрации. Експериментално е установено, че инжектирането на коктейли, съдържащи повече от 596 ДК, значително повишава риска от фиброза; при концентрации на ДК, по-големи от 496 ДК, болковият синдром след инжектиране е толкова изразен, че се налага използването на аналгетици. Поради това не се препоръчва употребата на препарати, съдържащи повече от 496 DC.
Концентрацията на ДК в повечето съществуващи коктейли е 596, което е "златният стандарт" на инжекционната липолиза.
Нека сега да разгледаме характеристиките на състава и употребата на инжекционен липолитик, съдържащ 2,4 % ДК и 5 % ПК.
DC и 5 % FA. Това съотношение на ДК и ФА в този лекарствен продукт дава възможност значително да се повиши безопасността на употребата му, като същевременно се запазят липолитичните му свойства.